All is full of love/Bjork

You'll be given love
You'll be taken care of
You'll be given love
You have to trust it

Maybe not from the sources
You have poured yours
Maybe not from the directions
You are staring at

Twist your head around
It's all around you
All is full of love
All around you

All is full of love
You just ain't receiving
All is full of love
Your phone is off the hook
All is full of love
Your doors are all shut
All is full of love!

All is full of love
All is full of love
All is full of love
All is full of love
All is full of love

Мечтая за морето.
За топлия пясък, в който да заровя пръсти.
За играта на светлината в синьото,
която да изчисти очите ми.
За вълните - пенливи емоции.
Да се затичам по брега.
Да се зарадвам като дете.
Да се срещнат после очите ни
и всичко да си кажат
без думи.

Душата..
Нежна струна...
Пее.
Как нежна е мелодията,
когато тихо страдам.
Като облаче леко се носи,
като вятър в листата,
като разцъфващо цвете,
като капки дъжд.
Нечута.
Чуваш ли?

Тхаюманавар

Ти би могъл див слон да обуздаеш,
на мечката и тигъра да оковеш пастта,
да яздиш лъв,
със кобра да играеш,
с алхимия да вършиш чудеса.
Ти би могъл из Космоса да странстваш,
да подчиниш самите богове,
да бъдеш вечно млад,
да ходиш по водата, огъня да обитаваш,
ала ума да обуздаеш - най-трудното -
е много по-добре.

:)

Тя беше прекрасна, неописуемо прекрасна. Чистотата струеше от очите и и я обгръщаше като светла аура. Всеки нейн жест бе изпълнен с майчина нежност и грижа. Тя, прилична на красиво цвете, израстнало в скалите, правеше плахи стъпки в живота.
Понякога хората се приближаваха до нея, отпиваха малко..като от извор и си отиваха. Тя беше прекалено хубава, прекалено чиста, нежна и наивна, за да бъде истинска. Нейният свят, може би изглеждаше прекалено нереален или скучен. Затова Тя беше предимно сама. Беше се опитвала много пъти да бъде като другите, за да се почувства като част от тях. Не можеше. Те не разбираха езика и, нито вярваха в чудеса. А чудесата бяха неразделна част от живота и. И, може би, понеже беше сама, когато и се случваха, никой не и вярваше.
Тя имаше едно голямо сърце, което преливаше от любов към всичко. Тя имаше очи да види, в какъв прекрасен свят живеят хората. Тя виждаше красотата във всяко едно нещо, освен когато... когато се страхуваше.
Тя имаше милиони, милиарди причини да се страхува. Знаеше, че страховете са като облаците на небето, които закриват понякога Слънцето. И, въпреки това, понякога така им се отдаваше, че забравяше за Слънцето, за себе си, за всичко.. И когато най-много се страхуваше.. тя пееше.
Песента извираше от дълбините и.. искрена, силна и красива. Чрез нея Тя пътуваше... Отвъд.
Отвъд имаше един свят, който хем беше като този, който всички виждаха, хем не беше. В този свят всичко беше живо и танцуваше. Това беше свят, изтъкан от любов, изпълнен с музика и светлина. В него всичко беше съвършено. В този свят дърветата, бяха пак дървета, но живи.. тревата, беше пак трева..и небето - пак небе. Но всички те я прегръщаха танцувайки и я канеха да затанцува с тях. Тогава тя танцуваше. Изчезваха представите за Горе и Долу, за Тук и Там.. и всички форми се стопяваха в Единство.

В един неделен следобед

Тишината се спусна и я обгърна.
Тя седеше на терасата и гледаше небето.
Красиво беше. Много красиво.
Един слънчев лъч се процеди през облаците и
тя протегна ръката си към него..