Вървя,
обикновена и неземна,
въздушна и притегляна,
жестока,
нежна,
всякаква...
Вървя и събирам -
в земята се вглеждам,
в очите на хората,
в птиците,
в боите на деня,
в облака...
Събирам богатство.
Наострям бодлите си твърди,
но трупам отдолу
дълбоко и трудно.
А после взривявам
мига на Мефисто -
светът се завърта
пред мене самата
и всичко узнавам,
разбирам зърното
защо ли пониква,
разбирам ръката,
която
към листа
посяга.
Поканвам на гости тъгата,
а радостта ще дойде неканена.
Вървя и събирам,
а капка по капка
в мене
потича
любов.