Деца сме всички.
Всички сме деца.
Забравили сме.
Но вътре в нас
вълшебен извор има.
Отпием ли от него,
спомняме си.
Очите си напръскаме ли
със свещената вода
ще видим истината.
Изведнъж
ще засияе небето,
ще грейне ясно слънце,
ще се почувстваме свободни.
За ръце ще се хванем.
Всички.
Заедно.
Ще затанцуваме.

Какво мога аз да ти дам, дете?
Ти вече всичко си имаш..
В очите ти чисти радост искри
и цяло си устрем, копнеж..
Тъй силно си ти..
света преоткриваш
без капка страх или свян.
Крехко и мъничко,
но като слънце-звезда
всеки ден ти ме огряваш.

Пред теб коленича
и с много любов
сърцето си ти подарявам.

Колко е хубаво!
Да бъда като слънцето-
то грее за всички.
Като планински поток
да тека.
Да дишам.
На пролетта да се радвам
като кокиче.
Да съм свободна.
Да давам и да не искам
като плодородното дърво.
Да гледам на света
през очите на дете,
безкористно.
По земята да стъпвам,като
по гърдите на майка си,
с благодарност.
Да танцувам като лист
на вятъра.
Като птици да летят
мечтите ми.
Да бъда необятна, като
звездното небе,
неизвървяна като
духовен път,
ненамерена, като
Истината,
неудържима като
порив.
Нелогична.
Красива като изгрев.
Да съм до теб,
когато заспиваш
и когато се събуждаш.
Да те обичам повече
от себе си.
Колко е хубаво!

...........................................................................................

По светла пътека към тебе вървя
душата ми цяла стремеж..
Върхът е далеко
от облаци скрит..
но Там Е.. знае Сърцето.
Лека по лека ,
стъпка
по
стъпка
само Напред и Нагоре!
Товарът е пълен с
надежди, мечти..
Небето - забулено
с мисли..
Едно
по
едно
се р а з д е л я м
със всичко, което
премного тежи.
И лека и гола
пред мен е небето..
.. И ето..Слънце..Искри !

Имам небе и земя,
в тялото - живот,
а в сърцето - любов.
Пребогата
с безценни неща.
В мига, в който
ума ми спре
да проси дреболии
ще бъда
свободно щастлива.

Случи се да разбера,
че с ума
не мога
ни един проблем
да разреша.


Сега съм във война
за капчица съзнание.

Събудих се с усещане за липса.
Нямаше ме.
Опитах се да си припомня-
всички състояния са преходни.
Да се намеря...
Да..
Ще..

Сън

Ти беше с мен в съня ми.
Летяхме.
Земята бе далеч под нас.
Безстрашен беше ти..
Свободен.
Усещах страх и
гледах в Теб.
Ти се раздаваше.
Преливах от любов.
Страхът на дъното
потъна.

Чувствах се сама,
а ти си бил винаги Тук.
Търсех те в отминалите дни,
надявах се, че утре
ще те сетя..
а винаги си бил Сега.
Виках те със песни,
питах хората за Теб,
а ти си ми говорил
винаги безмълвно.
Очите ми те търсеха
във всяко нещо..
Ръцете ми с копнеж
докосваха
да те намерят..
Колко книги изчетох
за пътя към Теб.



Истината проблесна
в сърцето..

Ти си пространството,
в което се случват
всички неща.

Колко животи вече те търся..
Усещанията ми вървят
по следите Ти.
Казват, че си навсякъде.
Навсякъде те търся.
Понякога почти те докосвам
и оставам без дъх изпълнена.
Този специфичен трепет,
любов,
не мога да объркам.
Тогава знам, че си ме целунал.
Спомням си, веднъж
ми подари поляна с цветя.
Безмерно щастие.
Всичко светеше..
цветята танцуваха
докоснати от Теб.
Радост и любов.
Друг път в мрачен ден
всред циментови сгради
ми прати облаче-писмо.
Тогава почти бях забравила
за Теб.
Отново щастието бликна.
Ти си част от мен.
Онази част, без която
не мога
не искам
най-истинската част.
Когато ми липсваш
опитвам да те заменя.
Не става.
Ти си истината в мен.
Ти си свободата ми.
Ти си всичко,
което мога да дам на света.
Чрез теб, мога да се радвам,
по-истински да обичам.
Копнея за теб всеки миг.
Сърцето ми шепти
Твоето име.
Ръцете ми те търсят
във всяко нещо, до което
се докоснат.
Очите ми те търсят
навсякъде.
Не винаги те виждам,
но винаги те усещам.

Чакам те да дойдеш,
всеки миг.

Отвори се, Сърце..

Съблечи се..

Студът ще се стопи

с разголването.

Помоли се, Сърце.

Гласът ти жадуван

макар и шепнещ

ще бъде чут..

Зарадвай се, Сърце!

Всичко е създадено за Теб!

Ти знаеш,
кой открадна
спонтанността ми на дете.
Ти знаеш,
кой допусна
страховете да замъгляват
волното ми сърце.
Ти знаеш,
че няма да спра
да се боря за свободата си.
Ти ми напомняш,
че всички лоши неща
не са мои.
Ти ми помагаш
в тази моя тиха борба.
Ти ме повдигаш,
когато падна
и милваш ме,
когато сърцето ми плаче..
Ти ми нашепваш,
че болката ме пречиства.
Ти ми даваш увереност,
че вървя по пътя си
и че накрая ще стигна
до оазиса на
Любовта, Мъдростта и Истината.
Ти ми изпращаш,
ангели, които да осветяват мрака ми.

В сърце превръщам се,
изпълнено със благодарност..

На Саш

На Саш

Когато те срещна, приятелко..
Криле порастват ми..
Сърцето ми те разпознава някак си..
и радва се..
В себе си то пази опечатък ясен
на очите ти сини и на усмивката..
Те са винаги там.. и само чакат
да бъдат докоснати..
Събудени, събуждат Любовта.
И ето Те..
уж далече,
а толкова близо..
Ти ме вдъхновяваш,
радостта от живота ти ми връщаш.
Караш ме да искам да направя този свят
по-добър..
с колкото мога..
за Теб.
Защото сме под едно небе..
Твоето щастие
като мое усещам.
Всяка твоя битка,
заедно печелим.
Вътрешно..
сме Едно.
Всяка твоя сълза
от мен е изплакана..
Всяка твоя усмивка
моето лице е огряла..
От кога ли пеем тази песен на Живота
заедно..
Не е важно.
Всеки миг , с теб споделen
за мен е дар-празник.
Обичам те и те благославям.
Срещнахме се, за да разберем,
че никога не сме се разделяли.. :)

11.12.2009