.jpg)
Тя беше прекрасна, неописуемо прекрасна. Чистотата струеше от очите и и я обгръщаше като светла аура. Всеки нейн жест бе изпълнен с майчина нежност и грижа. Тя, прилична на красиво цвете, израстнало в скалите, правеше плахи стъпки в живота.
Понякога хората се приближаваха до нея, отпиваха малко..като от извор и си отиваха. Тя беше прекалено хубава, прекалено чиста, нежна и наивна, за да бъде истинска. Нейният свят, може би изглеждаше прекалено нереален или скучен. Затова Тя беше предимно сама. Беше се опитвала много пъти да бъде като другите, за да се почувства като част от тях. Не можеше. Те не разбираха езика и, нито вярваха в чудеса. А чудесата бяха неразделна част от живота и. И, може би, понеже беше сама, когато и се случваха, никой не и вярваше.
Тя имаше едно голямо сърце, което преливаше от любов към всичко. Тя имаше очи да види, в какъв прекрасен свят живеят хората. Тя виждаше красотата във всяко едно нещо, освен когато... когато се страхуваше.
Тя имаше милиони, милиарди причини да се страхува. Знаеше, че страховете са като облаците на небето, които закриват понякога Слънцето. И, въпреки това, понякога така им се отдаваше, че забравяше за Слънцето, за себе си, за всичко.. И когато най-много се страхуваше.. тя пееше.
Песента извираше от дълбините и.. искрена, силна и красива. Чрез нея Тя пътуваше... Отвъд.
Отвъд имаше един свят, който хем беше като този, който всички виждаха, хем не беше. В този свят всичко беше живо и танцуваше. Това беше свят, изтъкан от любов, изпълнен с музика и светлина. В него всичко беше съвършено. В този свят дърветата, бяха пак дървета, но живи.. тревата, беше пак трева..и небето - пак небе. Но всички те я прегръщаха танцувайки и я канеха да затанцува с тях. Тогава тя танцуваше. Изчезваха представите за Горе и Долу, за Тук и Там.. и всички форми се стопяваха в Единство.
