Там, където лилии цъфтят,
насам - натам
люлени тихо от водата,
на краля езерния дъщерята
лежи върху листо. Ветрецът милва я без звук...
Дали ще дойде някой да я отведе от тук?
Аз!Аз!
Идвам завчас!
Спи на листото
щерката на езерния крал..
А после вятърът отнейде долетял
при лилиите лекичко я буди
и тя като същинска пеперуда
със смях звънлив
полита сред цветята..
Почакай!Почакай!
Избяга, избяга..
Само лилиите там
насам - натам
се люлеят тихо над водата.