есен

Там, където лилии цъфтят,
насам - натам
люлени тихо от водата,
на краля езерния дъщерята
лежи върху листо. Ветрецът милва я без звук...
Дали ще дойде някой да я отведе от тук?
Аз!Аз!
Идвам завчас!
Спи на листото
щерката на езерния крал..
А после вятърът отнейде долетял
при лилиите лекичко я буди
и тя като същинска пеперуда
със смях звънлив
полита сред цветята..
Почакай!Почакай!
Избяга, избяга..
Само лилиите там
насам - натам
се люлеят тихо над водата.

Елате тук до ръба, повика ги той.
Боим се отвръщаха те.
Елате тук до ръба, повика ги той.
И те приближиха.
Тогава той ги бутна...
И те полетяха.

All is full of love/Bjork

You'll be given love
You'll be taken care of
You'll be given love
You have to trust it

Maybe not from the sources
You have poured yours
Maybe not from the directions
You are staring at

Twist your head around
It's all around you
All is full of love
All around you

All is full of love
You just ain't receiving
All is full of love
Your phone is off the hook
All is full of love
Your doors are all shut
All is full of love!

All is full of love
All is full of love
All is full of love
All is full of love
All is full of love

Мечтая за морето.
За топлия пясък, в който да заровя пръсти.
За играта на светлината в синьото,
която да изчисти очите ми.
За вълните - пенливи емоции.
Да се затичам по брега.
Да се зарадвам като дете.
Да се срещнат после очите ни
и всичко да си кажат
без думи.

Душата..
Нежна струна...
Пее.
Как нежна е мелодията,
когато тихо страдам.
Като облаче леко се носи,
като вятър в листата,
като разцъфващо цвете,
като капки дъжд.
Нечута.
Чуваш ли?

Тхаюманавар

Ти би могъл див слон да обуздаеш,
на мечката и тигъра да оковеш пастта,
да яздиш лъв,
със кобра да играеш,
с алхимия да вършиш чудеса.
Ти би могъл из Космоса да странстваш,
да подчиниш самите богове,
да бъдеш вечно млад,
да ходиш по водата, огъня да обитаваш,
ала ума да обуздаеш - най-трудното -
е много по-добре.

:)

Тя беше прекрасна, неописуемо прекрасна. Чистотата струеше от очите и и я обгръщаше като светла аура. Всеки нейн жест бе изпълнен с майчина нежност и грижа. Тя, прилична на красиво цвете, израстнало в скалите, правеше плахи стъпки в живота.
Понякога хората се приближаваха до нея, отпиваха малко..като от извор и си отиваха. Тя беше прекалено хубава, прекалено чиста, нежна и наивна, за да бъде истинска. Нейният свят, може би изглеждаше прекалено нереален или скучен. Затова Тя беше предимно сама. Беше се опитвала много пъти да бъде като другите, за да се почувства като част от тях. Не можеше. Те не разбираха езика и, нито вярваха в чудеса. А чудесата бяха неразделна част от живота и. И, може би, понеже беше сама, когато и се случваха, никой не и вярваше.
Тя имаше едно голямо сърце, което преливаше от любов към всичко. Тя имаше очи да види, в какъв прекрасен свят живеят хората. Тя виждаше красотата във всяко едно нещо, освен когато... когато се страхуваше.
Тя имаше милиони, милиарди причини да се страхува. Знаеше, че страховете са като облаците на небето, които закриват понякога Слънцето. И, въпреки това, понякога така им се отдаваше, че забравяше за Слънцето, за себе си, за всичко.. И когато най-много се страхуваше.. тя пееше.
Песента извираше от дълбините и.. искрена, силна и красива. Чрез нея Тя пътуваше... Отвъд.
Отвъд имаше един свят, който хем беше като този, който всички виждаха, хем не беше. В този свят всичко беше живо и танцуваше. Това беше свят, изтъкан от любов, изпълнен с музика и светлина. В него всичко беше съвършено. В този свят дърветата, бяха пак дървета, но живи.. тревата, беше пак трева..и небето - пак небе. Но всички те я прегръщаха танцувайки и я канеха да затанцува с тях. Тогава тя танцуваше. Изчезваха представите за Горе и Долу, за Тук и Там.. и всички форми се стопяваха в Единство.

В един неделен следобед

Тишината се спусна и я обгърна.
Тя седеше на терасата и гледаше небето.
Красиво беше. Много красиво.
Един слънчев лъч се процеди през облаците и
тя протегна ръката си към него..

Някога един мъдрец се разхождал край брега на морето и размишлявал за устройството на Вселената. Внезапно видял едно дете, което отивало до морето с една мидена черупка, бръквало с нея във водата и после внимателно я отнасяло и изсипвало в малка детска кофичка.

- Какво се опитваш да направиш, детенце? - запитал озадаченият мъдрец.

- Искам да пресипя морето с тази черупка в моята кофичка - отговорило сериозно детето.

- Но нима ти не виждаш, че това е абсолютно невъзможно! - възкликнал мъдрецът. - Морето е огромно и неизчерпаемо, а кофичката ти е толкова малка.

- Нима и ти не правиш същото като мен, мъдрецо - отвърнало детето - и ти се опитваш да събереш цялата Вселена в своя малък и ограничен ум.

Като казало това, детето, както това често се случва в подобни притчи, изведнъж изчезнало...

МАЛКАТА ДУША И СЛЪНЦЕТО

Живяла някога отдавна вън от времето една Малка Душа, която казала веднъж на Бога:
- Аз знам, коя съм аз!
- Чудесно,- отговорил Бог,- и коя си ти?
И Малката Душа му отговорила:
- Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:
- Вярно е! Ти си светлина!
Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно, разбират всички Души в Царството на Бога.
- Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко!
Но скоро станало й недостатъчно едното само знание за това коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава към Бога върнала се Малката Душа (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова което са всъщност) и казала:
- Боже, здравей! Сега когато знам, Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?
И Бог отговорил:
- Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
- Виждаш ли, - отговорила Малката Душа,- едно е да знам Коя съм Аз и е съвсем друго наистина да бъда това. Искам да усетя и да почувствам какво е това да си Светлина!
- Но ти и така вече си Светлина,- повторил Бог, отново с усмивка.
- Да, но искам да го усетя, да го почувствам!- викнала Малката Душа.
- Е, какво пък, - Бог казал засмяно- Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията, - но после изражението на Бог се променило- Само че тук има една такава работа…
- Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
- Не съществува нищо друго освен Светлината. Виждаш ли аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си!
- Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
- Помисли за това ето така, - казал Бог,- Ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И слънцето не би било Слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално Слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината?Е как е задачката?
- Ама че си и ти Боже,- присвила очи Малката Душа,- измисли нещо друго!
Тогава Бог пак се усмихнал и казал:
- Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
- А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
- Това, което ти не си.- Бог отговорил.
- А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина?- заплакала Малката Душа.
- Само ако избереш да се изплашиш,- отговорил Бог,- Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш.И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
- О,- казала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.
След това бог обяснил, че за да се познае с усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо- ти пораждаш неговата пълна противоположност.
- И това е велик дар, - Бог казал,- тъй като без него нищо не може да се почувства или усети. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно.Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, -продължил Бог,- когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере колко си ти необикновена!
- Ти искаш да кажеш, че е нормално на другите да позволя да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа.
- Ами, разбира се! - засмял се Бог,- това си е в реда! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
- Еха,- казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост,- Аз мога да бъда толкова особена и необикновена колкото поискам!
- Да, и го можеш още сега,- Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа,- Коя част от особеното и необикновеното ти би желала да бъдеш?
- Как така, коя част от особеното и необикновеното?-повторила Малката душа,- аз не разбирам.
- Разбираш,- започнал Бог,- да бъдещ Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър- значи да си особен. Да си нежен- значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?
Малката Душа поседяла известно време в мълчание.
- Аз мога да измисля много начини да бъда особена! -възкликнала накрая тя. - Да си поддържащ- значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен- това също значи да си особен.
- Да, - съгласил се Бог, - и можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
- Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа.- Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина, да си прощаващ значи да си особен?
- О, да,- с увереност казал Бог,- това е много особено.
- Добре,- казала Малката Душа, - именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща.
- Добре,- казал Бог, - но има нещо, което ти трябва да знаеш.
Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че я очакват на всяка крачка нови усложнения.
- Какво е това?- попитала с въздишка тя.
- Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
- Никой?- не могла тя да повярва на току що чутото.
- Никой!- отговорил Бог,- всичко, което съм създал е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души събирали се отдалече и от всякъде, от разни краища на Царството, като разбрали, че Малката душа води разговор необичаен с Бога, и всеки и всички искали да знаят за какво се говори.
Гледайки безкрайното множество събрали се души ,принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.
- И така кому ще прощаваш?- попитал Бог.
- Ммм-да,- казала Малката Душа,- изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.
И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.
- Не си струва да се тревожиш, Малка Душа, - казала й Дружелюбната душа,- аз ще ти помогна.
- Наистина ли?- светнала Малката Душа,- какво е нужно да направя аз за това?
- Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, комуто ти ще можеш да прощаваш.
- Можеш ли това?
- Разбира се!- усмихнала се Дружелюбната Душа, в следващото мое раждане, в следващия ми живот аз ще направя нещо, за които ти ще можеш да ми простиш.
- Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това?- попитала Малката Душа.- На теб, най- съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твойта ярка светлина да стане тъмна и тежка? Какво може да е причината, ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
- Отговорът е много прост,- казала Дружелюбната Душа, - ще го направя затова, защото те обичам.
Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
- Не бива да се учудваш толкова,- казала Дружелюбната Душа, - ти същото си правила вече за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние, ти и аз. През dни и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.
И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Надолу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши; ние заедно сме били и жертви и злодеи.
Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз; и всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае, това, Което Сме Ние Всъщност.
- По такъв начин, - продължила да обяснява на Малката душа,- този път, в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
- Но какво ще направиш?- попитала Малката Душа, малко нервно,- какво ще бъде това наистина толкова ужасно , което ще направиш?
- О, казала Дружелюбната Душа с усмивка, - непременно ще измислим нещо. Но след това станала някак по-сериозна Дружелюбната Душа и казала с тих глас:
- Знаеш ли, за едно ти си определено права.
- За какво?- поискала да знае малката Душа.
- На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор.
- Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува.- Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща!- и тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
- И така, какво ти искаш?- попитала я Малката Душа,- Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
- Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел!- прекъснал разговора техен Бог,- Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.
И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
- Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново.
- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала
Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент…
- Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
- Помни Коя Съм Аз Наистина.
- О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
- Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност.
- Не! Никой няма да ни потрябва!- отново обещала Малката Душа.- Аз ще помня коя си ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш- шанса на позная, да почувствам това Коя Съм Аз.
И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка.
И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа- радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:
- Помни завинаги, - усмихвал се Бог,- Аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…

Диамантени парченца суфи мъдрост...

Без страх - на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден
над мъките покой.
Мигът, на всички даден,
изживей до дъно,
за миналото не плачи,
от бъдещето се не бой.
...................................................................................
Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!
....................................................................................
За щастие - до дъно!
Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен!
Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на
твоя глупав разум,
затворник временен,
снеми от своя гръб.
.....................................................................................
Да не бъдеш от лекарства спасен!
Да не бъдеш!
Да не бъде твоя взор помрачен!
Да не бъде!
Всичко хубаво в този свят -
е било и е твое.
Да не бъде твоя дух огорчен!
Да не бъде!
Смисъл, форми,
черти са в духа на сърцето ти.
Да не бъде той с нищо смутен!
Да не бъде!
Вее вихърът есенен ...
Кипарисът ти строен
да не бъде от него сразен!
Да не бъде!
Да не бъдеш сред хули
в твоя свят, в твоето време,
да не бъдеш от вражди изнурен!
Да не бъдеш!
Да загине там всеки,
който с лошо те гледа.
Да не бъде от огъня той защитен!
Да не бъде!
Своя лик ти търси
на Хафез в стиховете,
да не бъде той със лекарство сменен!
Да не бъде!
.............................................................................................
Умрях като минерал и станах растение;
умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Защо тогава да се страхувам в смъртта да стана нищо?
При моята следваща смърт ще създам крила и перушина като ангел;
после, понасяйки се по-високо - нещо,
което не можете да си представите - ще стана ангел.
..............................................................................................
Този, който не знае и не знае, че не знае, е глупак - избягвай го! Този, който не знае и знае, че не знае, е дете - поучи го! Този, който знае и не знае, че знае, спи - събуди го! Но този, който знае и знае, че знае, той е мъдрец - последвай го. .....................................................................................
Ела, ела, който и да си ти. Странник, поклонник, вечен скиталец - все едно. Не наш е керванът на отчаянието. Ела, дори и да си нарушил обета си стотици пъти, хиляди пъти. Ела, ела отново, ела.
....................................................................................
Приседни тук.
Нищо не прави. Почивай.
Защото разделението ти от Бог,
от любовта, е най-тежкият труд на тази земя.
Позволи ми да ти донеса подноси с храна и питиета, за да се освежиш.
Нека благите ми думи бъдат възглавница, на която да положиш уморената си глава.
....................................................................................
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
...............................................................................................................
Езикът е завеса, скриваща душата.
Когато задуха вятърът,
ние виждаме какво има вътре в къщата.
.........................................................................................................................
Взаимното разбиране се поражда
от изричането на едно и също знание,
а не от говоренето на един и същ език.
По-добре да споделяш едно сърце,
отколкото един език.
................................................................................................................

Колко сладка е безсебичността

Без значение къде си,
без значение какви са
обстоятелствата в живота ти,
дали като захар или като отрова,
колко сладка е безсебичността!
Ако искаш да напредваш
и няма изглед за успех,
колко сладка е безсебичността!
Ако паднеш в капана му и отпиеш
от виното на неговата душа,
когато се опиташ да излезеш
и не откриваш изхода скрит,
колко сладка е безсебичността!
Не се страхувай,
ти все още имаш време,
все още не си умрял.
Побързай,
ти почти нямаш време,
все още не си умрял.
Откажи се от това злато
и сдобий се с по-фино тяло,
колко сладка е безсебичността!
Защо си толкова студен?
Сняг ли в теб вали?
Разтопи го, за да станеш велик.
Малките тъги в живота
ти приемаш прекалено на сериозно.
Колко сладка е безсебичността!
Защо си все още трезвен?
Не виждаш ли този океан от вино?
Не ми казвай, че сега
искаш да станеш религиозен.
Колко сладка е безсебичността!
О Възлюбени,
нека се срещнем в градината,
седни посред събирането
на пияниците.
Има чаша в ръката на всеки,
колко сладка е безсебичността!
Виж този крал,
който наблюдава всичките души.
Влез в неговата земя
и излез от другата страна
победител.
Колко сладка е безсебичността!
................................................................
Заглушен от гласа на желанието
ти не подозираш, че Възлюбеният
живее в недрата на сърцето ти.
Притихни,
и ще чуеш гласа Му
в тишината.
.................................................................
МЕВЛАНА ДЖЕЛЛАЛЕДИН РУМИ

Избирам да вярвам
в доброто и в хората.
В мечтите.
Сбъдват се.
В красивото. Красива съм.
И мога да изпея
най-хубавата песен
за живота.
Избирам да помагам
на Цялото.
Да се прояви
непроявеното.
Да стане приказка.
Вълшебство.
Избирам да съм
свободна.
Да намеря.
Да бъда себе си.
Избирам Теб.
До мене да заспиваш.
Да те милвам.
Да бъдем заедно.
Избирам да обичам.
Въпреки.
Любовта ми е река,
на път към океана.

Зърнах те за миг
в тълпата.
Очите ти бяха тъжни.
Заляха ме спомени.
Как се смеехме..
Колко беше хубаво,
просто да си стоим.
Близко.
Езеро. Луна.
После ти си отиде.
Затри следите си.
Не те последвах.
Ти искаше.
Аз не исках.
Хубаво беше
да те видя,
макар и отдалеч.
Безброй усмивки
ти изпратих,
да пърхат,
да те водят
към щастието,
да намериш това,
което искаш.

Зная, че в мен си скрит,
зад воал от мисли.
Усещам.
По-тих от тишината.
По-невидим от въздуха.
Отвъд всяка мисъл и дума.
Си.Необятен.Съвършен.
Свещен.
Живееш в мен,
докато аз сънувам.
Събуди ме,моля те!
Не мога да виждам
без Теб.
Очите ми премрежени
вълшебствата пропускат.
Мечтая да зърна за миг
красотата Ти.
Миг, само един, дълбок..
и съм изпълнена,
завършена и съвършена.
С Теб в Едно.

Когато можеш миналото си
да изпариш изцяло
и спреш към бъдещето си
да се протягаш
се раждаш отново
невинен и чист
като дете...

Когато дойде болката,
отдай и се изцяло,
да те пореже.

Когато сетиш страх,
отдай му се изцяло,
да те обземе.
Когато ти е смешно,
смей се,
от все сърце.
Когато ти е тъжно,
стани тъга,
целия.
Забрави за себе си,
когато обичаш,
стани Сърце.
Бъди отворен,винаги,
за всичко.
Само така ще течеш
като река.
Само така ще бъдеш
непоклатимата планина.

Покажи ми следите
на птиците по небето..

Небе си.

От скука и невежество
със страх илюзиите храних
премного дни.
Превръщах ги в реалност,
да ме порязват.
Глупав начин
да се чувствам жива.
Наранено от тази игра,
цветето заспа в сърцето ми.
Добре, че слънцето
не спира никога да свети.
Добре че има
за всяко цвете-лъч.
И той без страх
намира своя път
през облаците на илюзията
за да огрее Истината.

Пристигна нощта,
а е мене е светло.
Обичам.
Танцуват сенките.
Не ме е страх.
Копнеж за нещо
хем близко,
хем далечно.
Игра на криеница.
Жива съм.
Дишам.
Чакам те тихо
до мене да седнеш.
Да се случи преливане.
Сърцето те вика.
Чуваш ли?
Виждаш ли?
Усещаш ли?
Как те обичам..

Цветето.
Със стремеж,от любов
пробива си път
през твърдото.
Разказва.
Как да устоим
на ветровете и да
останем отворени.
Живота.
Танц съвършен
на Любовта и
Светлината.
Мечта.
Да бъдеш,
да проявиш,
да обичаш.

Деца сме всички.
Всички сме деца.
Забравили сме.
Но вътре в нас
вълшебен извор има.
Отпием ли от него,
спомняме си.
Очите си напръскаме ли
със свещената вода
ще видим истината.
Изведнъж
ще засияе небето,
ще грейне ясно слънце,
ще се почувстваме свободни.
За ръце ще се хванем.
Всички.
Заедно.
Ще затанцуваме.

Какво мога аз да ти дам, дете?
Ти вече всичко си имаш..
В очите ти чисти радост искри
и цяло си устрем, копнеж..
Тъй силно си ти..
света преоткриваш
без капка страх или свян.
Крехко и мъничко,
но като слънце-звезда
всеки ден ти ме огряваш.

Пред теб коленича
и с много любов
сърцето си ти подарявам.

Колко е хубаво!
Да бъда като слънцето-
то грее за всички.
Като планински поток
да тека.
Да дишам.
На пролетта да се радвам
като кокиче.
Да съм свободна.
Да давам и да не искам
като плодородното дърво.
Да гледам на света
през очите на дете,
безкористно.
По земята да стъпвам,като
по гърдите на майка си,
с благодарност.
Да танцувам като лист
на вятъра.
Като птици да летят
мечтите ми.
Да бъда необятна, като
звездното небе,
неизвървяна като
духовен път,
ненамерена, като
Истината,
неудържима като
порив.
Нелогична.
Красива като изгрев.
Да съм до теб,
когато заспиваш
и когато се събуждаш.
Да те обичам повече
от себе си.
Колко е хубаво!

...........................................................................................

По светла пътека към тебе вървя
душата ми цяла стремеж..
Върхът е далеко
от облаци скрит..
но Там Е.. знае Сърцето.
Лека по лека ,
стъпка
по
стъпка
само Напред и Нагоре!
Товарът е пълен с
надежди, мечти..
Небето - забулено
с мисли..
Едно
по
едно
се р а з д е л я м
със всичко, което
премного тежи.
И лека и гола
пред мен е небето..
.. И ето..Слънце..Искри !

Имам небе и земя,
в тялото - живот,
а в сърцето - любов.
Пребогата
с безценни неща.
В мига, в който
ума ми спре
да проси дреболии
ще бъда
свободно щастлива.

Случи се да разбера,
че с ума
не мога
ни един проблем
да разреша.


Сега съм във война
за капчица съзнание.

Събудих се с усещане за липса.
Нямаше ме.
Опитах се да си припомня-
всички състояния са преходни.
Да се намеря...
Да..
Ще..

Сън

Ти беше с мен в съня ми.
Летяхме.
Земята бе далеч под нас.
Безстрашен беше ти..
Свободен.
Усещах страх и
гледах в Теб.
Ти се раздаваше.
Преливах от любов.
Страхът на дъното
потъна.

Чувствах се сама,
а ти си бил винаги Тук.
Търсех те в отминалите дни,
надявах се, че утре
ще те сетя..
а винаги си бил Сега.
Виках те със песни,
питах хората за Теб,
а ти си ми говорил
винаги безмълвно.
Очите ми те търсеха
във всяко нещо..
Ръцете ми с копнеж
докосваха
да те намерят..
Колко книги изчетох
за пътя към Теб.



Истината проблесна
в сърцето..

Ти си пространството,
в което се случват
всички неща.

Колко животи вече те търся..
Усещанията ми вървят
по следите Ти.
Казват, че си навсякъде.
Навсякъде те търся.
Понякога почти те докосвам
и оставам без дъх изпълнена.
Този специфичен трепет,
любов,
не мога да объркам.
Тогава знам, че си ме целунал.
Спомням си, веднъж
ми подари поляна с цветя.
Безмерно щастие.
Всичко светеше..
цветята танцуваха
докоснати от Теб.
Радост и любов.
Друг път в мрачен ден
всред циментови сгради
ми прати облаче-писмо.
Тогава почти бях забравила
за Теб.
Отново щастието бликна.
Ти си част от мен.
Онази част, без която
не мога
не искам
най-истинската част.
Когато ми липсваш
опитвам да те заменя.
Не става.
Ти си истината в мен.
Ти си свободата ми.
Ти си всичко,
което мога да дам на света.
Чрез теб, мога да се радвам,
по-истински да обичам.
Копнея за теб всеки миг.
Сърцето ми шепти
Твоето име.
Ръцете ми те търсят
във всяко нещо, до което
се докоснат.
Очите ми те търсят
навсякъде.
Не винаги те виждам,
но винаги те усещам.

Чакам те да дойдеш,
всеки миг.