Когато набраздените дървета
заплачат със сълзите на дъжда
и в мътна струя стичат се очите ми...

Аз искам взрив да пръсне вените,
да заплющят косите ми на вятъра
като платна,
обувките да скъсам,
дрехите да хвърля,
да тръпна ..

А както по дърветата насълзени
се стича някаква носталгия,
така душата ми струи - по капка.