Сок от трева тече в нея,
от очите и вали зелен дъжд.
Ръцете и стават тънки, тънки,
когато политат към нещо красиво.
Тя всяка сутрин оглежда реката,
изчиства небето със поглед,
облича си рокля от грижи
и тръгва сред хората,
и тръгва към теб.
А ти още не вярваш,
че е неземна,
че е земна,
че я има изобщо...
И всяка сутрин оглеждаш реката,
набръчкваш небето със мисли,
слагаш си шапка с въпроси
и тръгваш сред хората,
и тръгваш към нея,
без дори да помислиш,
че е неземна,
че е земна,
че я има изобщо.
Не я отминавай, защото сега
от очите и блика зеления сок,
трепват ръцете в полет към нещо красиво!
Намери я сега, вземи я сега -
обикновено,
зелено,
прекрасно,
момиче!