Без страх - на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден
над мъките покой.
Мигът, на всички даден,
изживей до дъно,
за миналото не плачи,
от бъдещето се не бой.
...................................................................................
Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!
....................................................................................
За щастие - до дъно!
Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен!
Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на
твоя глупав разум,
затворник временен,
снеми от своя гръб.
.....................................................................................
Да не бъдеш от лекарства спасен!
Да не бъдеш!
Да не бъде твоя взор помрачен!
Да не бъде!
Всичко хубаво в този свят -
е било и е твое.
Да не бъде твоя дух огорчен!
Да не бъде!
Смисъл, форми,
черти са в духа на сърцето ти.
Да не бъде той с нищо смутен!
Да не бъде!
Вее вихърът есенен ...
Кипарисът ти строен
да не бъде от него сразен!
Да не бъде!
Да не бъдеш сред хули
в твоя свят, в твоето време,
да не бъдеш от вражди изнурен!
Да не бъдеш!
Да загине там всеки,
който с лошо те гледа.
Да не бъде от огъня той защитен!
Да не бъде!
Своя лик ти търси
на Хафез в стиховете,
да не бъде той със лекарство сменен!
Да не бъде!
.............................................................................................
Умрях като минерал и станах растение;
умрях като растение и станах животно.
Умрях като животно и станах човек.
Защо тогава да се страхувам в смъртта да стана нищо?
При моята следваща смърт ще създам крила и перушина като ангел;
после, понасяйки се по-високо - нещо,
което не можете да си представите - ще стана ангел.
..............................................................................................
Този, който не знае и не знае, че не знае, е глупак - избягвай го! Този, който не знае и знае, че не знае, е дете - поучи го! Този, който знае и не знае, че знае, спи - събуди го! Но този, който знае и знае, че знае, той е мъдрец - последвай го. .....................................................................................
Ела, ела, който и да си ти. Странник, поклонник, вечен скиталец - все едно. Не наш е керванът на отчаянието. Ела, дори и да си нарушил обета си стотици пъти, хиляди пъти. Ела, ела отново, ела.
....................................................................................
Приседни тук.
Нищо не прави. Почивай.
Защото разделението ти от Бог,
от любовта, е най-тежкият труд на тази земя.
Позволи ми да ти донеса подноси с храна и питиета, за да се освежиш.
Нека благите ми думи бъдат възглавница, на която да положиш уморената си глава.
....................................................................................
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
...............................................................................................................
Езикът е завеса, скриваща душата.
Когато задуха вятърът,
ние виждаме какво има вътре в къщата.
.........................................................................................................................
Взаимното разбиране се поражда
от изричането на едно и също знание,
а не от говоренето на един и същ език.
По-добре да споделяш едно сърце,
отколкото един език.
................................................................................................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар