Зърнах те за миг
в тълпата.
Очите ти бяха тъжни.
Заляха ме спомени.
Как се смеехме..
Колко беше хубаво,
просто да си стоим.
Близко.
Езеро. Луна.
После ти си отиде.
Затри следите си.
Не те последвах.
Ти искаше.
Аз не исках.
Хубаво беше
да те видя,
макар и отдалеч.
Безброй усмивки
ти изпратих,
да пърхат,
да те водят
към щастието,
да намериш това,
което искаш.