Някога един мъдрец се разхождал край брега на морето и размишлявал за устройството на Вселената. Внезапно видял едно дете, което отивало до морето с една мидена черупка, бръквало с нея във водата и после внимателно я отнасяло и изсипвало в малка детска кофичка.

- Какво се опитваш да направиш, детенце? - запитал озадаченият мъдрец.

- Искам да пресипя морето с тази черупка в моята кофичка - отговорило сериозно детето.

- Но нима ти не виждаш, че това е абсолютно невъзможно! - възкликнал мъдрецът. - Морето е огромно и неизчерпаемо, а кофичката ти е толкова малка.

- Нима и ти не правиш същото като мен, мъдрецо - отвърнало детето - и ти се опитваш да събереш цялата Вселена в своя малък и ограничен ум.

Като казало това, детето, както това често се случва в подобни притчи, изведнъж изчезнало...