петък, 3 април 2009 г.


Ти знаеш,
кой открадна
спонтанността ми на дете.

Ти знаеш,

кой допусна
страховете
да замъгляват
волното ми сърце.
Ти знаеш,
че няма да спра
да се боря за свободата си.
Ти ми напомняш
,
че всички лоши неща
не са мои.

Ти ми помагаш
в тази моя тиха борба.

Ти ме повдигаш,
когато падна
и милваш ме,
когато
сърцето ми плаче..
Ти ми нашепваш,
че болката ме пречиства.
Ти ми даваш увереност,

че вървя по пътя си
и че накрая ще стигна
до оазиса
на
Любовта, Мъдростта и Истината.

Ти ми изпращаш,

ангели, които да осветяват мрака ми.

В сърце превръщам се,
изпълнено със благодарност..

Няма коментари:

Публикуване на коментар