Следвах свистенето на гълъбови криле
и все така те търсих
височки неизбродни лесове закриваха небето
по малката пътечка
едно изгубено глухарче
изведе ме сред синьо-сиви езера
и в тихо трепкащите отражения
намерих теб
бездънните непроницаеми очи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Красиво
ОтговорИзтриване